За България първото десетилетие на 21-ви век е белязано от влизането в еврото и радостта от Олимпийските игри в Атина, несигурността на икономическата криза и изтичането на мозъци, акцента върху ефективността и половите идентичности. Първите две десетилетия на текущия век бяха особено динамични и разрушителни, тъй като цифровите технологии наложиха своето присъствие и изображението и социалните мрежи доминираха, в резултат на което настъпиха значителни промени в писането, четенето и комуникацията.

Целта на книгата е да картографира тенденциите и развитието на новогръцката литература във връзка с международните литературни и теоретични търсения, както и новото издателско и цифрово пространство, с приноси от специалисти от различни сфери (литература, критика, теория, журналистика, социални мрежи, академичен и издателски сектор). Текстовете в тома се движат на различни нива: биополитическо (феминизъм, куиър, криза, метаполитика, граници и миграция), комуникационно/учебно (уроци по творческо писане, социална мрежа), институционално (политика на книгата, популяризиране в чужбина) и технологично/философско (изкуствен интелект), стремейки се към интердисциплинарен и многообразен диалог, в който различни поколения представят своите мнения и опит.