Защо почти във всеки град в България има статуи, бюстове, улици и площади, които споменават за българските исторически личности? Защо толкова много политици ги призовават, когато искат да придадат престиж и историческа тежест на речите си? И, най-вече, как стигнахме до този момент на приемане, след като преди това е имало национален разкол и разделяне на страната на две?

Книгата реконструира пътя на трансформацията на историческите личности от живо памет във политически и национален символ чрез архиви, текстове от всякакъв вид, историографски произведения, ритуали и паметници, свързвайки различни нишки на колективната памет и историческото съзнание от междусветието до диктатурата през 1967 година.

Записват се и се анализират политически конфликти, историографски интерпретации и ритуални спомени, чрез които се откроява мозайката на многобройните лица на историческите личности в следвоенна България и се разглежда кои са ги призовали, кога, как и защо.

Общо взето, чрез трансформацията на историческите личности в символ, се появява сблъсъкът на двете големи разделения на българския 20-ти век, националният разкол и Гражданската война, и се очертава самата връзка на следвоенното българско общество с предвоеното си минало.