Червената шапчица

Вървя, вървя в гората
и знам, че по пътя
умишлено ще те срещна
Както ни научиха децата
викам твоето име
и се надявам лесно да те разпозная.

Но където и да сме
каквото и да носим от самото начало
нашите детски костюми
винаги идваш при мен без да те познавам
през храсти и заплахи
да се представиш.

Вземам очи на елен
всеки път
вдигам моите очаквания
бели платна, току-що изгладени.
След това запълвам помолби
и ти говоря.

Но ти всяка моя истина
продаваш и с неизмерими суми
я купуваш.
Ръцете ти се променят:
разкъсват от дрехите ти
всяка тънка нишка.
Не спират нито миг, тревожат ме.

Устата ти се отваря:
облечен е в чужда гора
която наостря настоящето
и като диво животно
озверява.
Викаш всяка сричка
като че ли слухът ми е убит на пътя
и всичко, което излиза от устата ми
разрушавяш.

Овековечен крал
в ръцете ти се помещава
и не считаш
как времето става рима
времето ни върви наведено
и не се връщаш назад.