Ако дърветата можеха да разказват за човешките истории, които са слушали под сянката си или по клоните си, тогава всички ние, хората, вероятно щяхме да сме по-мъдри.

Въпреки това, тъй като дърветата със сигурност са по-мъдри и по-богати от хората, те ни предлагат чрез тези шестнадесет истории своето наследство, както и своето знание. Едно чисто архетипно знание, което е свързано с това как нашият опит и поведение в крайна сметка ни водят, чрез петте ни сетива, към болката и към любовта.

А сега, от всеки един от нас зависи да реши как ще извърви своя собствен път в живота. И ако някой от нас се зачуди какъв може да бъде този път, можем просто да прегърнем обично дърво, да притиснем ухото си към ствола му и да чуем всички онези малки, но големи и важни неща, които дървото има да ни разкрие.

И колкото повече от нас прегърнат такова дърво, толкова по-близо ще бъдем до това, което наистина сме и което винаги копнеем да изживеем. И тогава ще осъзнаем, че пътят на любовта и даването е начинът, по който дърветата са избрали да служат на хората.

Желанието ми е, в даден момент, всеки от нас да предложи "дървото на нашето ствол-тяло" на огъня на пътя на единството и еволюцията на човешкото съзнание.