Жертвата е герой на нашето време. Да бъдеш жертва придава достойнство, налага внимание, обещава и насърчава признаване, активира силен механизъм на идентичност, права, самооценка. Имунитет е срещу всяка критика, гарантира невинност отвъд всяко разумно съмнение.

Как би могло жертвата да бъде виновна и дори отговорна за нещо? То не е направило, направили са му. То не действа, а търпи. В жертвата се съчетава липса и претенция, слабост и искане, желание да притежава и желание да бъде. Ние не сме това, което правим, а това, което сме понесли, това, което можем да изгубим, това, което са ни отнели.

Въпреки това, време е да надскочим този парализиращ пример и да преформулираме условията на действието на субекта в света: субект, който да е гарант на бъдещето, а не на миналото.