През септември 1934 Андреас Емпирикос завършва първото си поетично произведение с заглавие „1934“. Това е завършена поетична единица, готова за издание, която в края на тетрадката съдържа и подробното съдържание. Това са стихотворения, написани през 1933 и главно през 1934. Най-известното, за което с ентусиазъм говори Елитис в „Служба на Андреас Емпирикос“, е „Изображение на бояджията като движение на пейзажа“. Емпирикос не преминава към издаването, защото междувременно пише чисто сюрреалистичната „Висока комина“, с която ще направи своя зрелищен вход в гръцките писма няколко месеца по-късно, през пролетта на 1935, паралелно с историческата си лекция за „сюрреализма“ и започването на практиката на психоанализата.

Поетът изгубва ръкописа след войната. Към края на живота си, около 1971-1972 г., преразглеждайки миналото си, се опитва да реконструира колекцията, намирайки 14 от 39 стихотворения (едно от тях коренно преработва) и добавяйки ново стихотворение. Дава на тази нова тетрадка оригиналното и ключово заглавие „ПРЕДИСТОРИЯ ИЛИ ПОПРОИЗХОД“. През 2006 г. оригиналните ръкописи бяха намерени в известните куфари на майка му, открити в склада на дома му.

Първата му колекция вече е реконструирана и се издава от Издателство „Агра“, с предисловие и литературна редакция от Георгис Ятроманолакос и с грижа на сина на поета Леонидас Емпирикос. Заглавието съдържа началото и края на дъгата: 1934—ПРЕДИСТОРИЯ ИЛИ ПОПРОИЗХОД. Томът съдържа състава от 1934 г., стихотворенията от 1933 г., които са останали извън избора по лични (стихотворение за Никола Калас и др.) и политически причини (революционни стихотворения), както и последните две негови стихотворения от „Предистория или Произход“, написани през 1971-72 г. в края на живота му.

Томът включва също и 3 скици на художника Георги Гунаропулос, подготвени през октомври 1934 г. специално за предстоящото издание. Поетът, 40 години след смъртта си, не спира да предлага даровете си на почитателите на творчеството си.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Андреас Емпирикос е роден през 1901 г. в Браила, Румъния и умира в Атина през 1975 г. Между 1926-31 г. е в Париж, прави психоанализа с R. Laforgue и решава да стане психоаналитик. През 1933 г. се запознава с Андре Бретон, свързва се с него през 1934 г. и участва в сюрреалистичната група в Париж.

През 1935 г. той изнася в Атина известната лекция „За сюрреализма“ и издава „Висока комина“, най-типичното сюрреалистично произведение. През 1945 г. излиза „Вътрешна страна“ и следват „Записки или Лична митология“ през 1960 г. и „Арго“ или „Плуващ въздух“ през 1964-65 г. в списание „Пали“, с отрязъци. След смъртта си, през 1980 г. излиза пълното издание на „Арго“, колекцията „Октан“ и театралната му пиеса „Четирите момиченца“ в превод на поета.

През 1985 г. се издава „Всички поколения“ или „Днес като утре и вчера“ и „Армала“ или „Въведение в един град“ (въведение в роман, който не е написан). През 1990-1991 г. излиза романът „Великият изток“ в осем тома. През 2011 г. излиза томът „Антология на Великия изток“, с подбор и редакция от Г. Ятроманолакос.

Също през 2001 г. се отбелязаха 100 години от раждането на Андреас Емпирикос, по инициатива на Е.КЕ.ВИ. През 2009 г. излезе томът „Андреас Емпирикос, Писма до баща, брат си Мараки и майка [1921-1935]“, през 2010 г. книгата „За сюрреализма. Лекцията от 1935 г. и през 2012 г. трилогията „Похотите на любовта и на арматурите“.

А.Е. е вносител на науката за психоанализата в Гърция и обучаващ психоаналитик на Д. Курета и G. Завициано. Те тримата с помощта и сътрудничеството на Мария Бонапарт създават първата гръцка психоаналитична група като част от S.P.P. (Психоаналитичното дружество на Париж). Той самият упражнява психоаналитична практика в Атина в продължение на шестнадесет години (1935-1951). В Издателство „Агра“ се публикува почти всичкото му творчество, с редактор Георгис Ятроманолакос.