«Различните направления в социологията на изкуствата до днес са получили неравномерно развитие, в зависимост от това дали се отнасят до пластичните изкуства, литературата, музиката, сценичните изкуства, киното или приложните изкуства. Поради ограниченията на пространството и четимостта, в тази книга ще се фокусираме върху трите най-изследвани категории, с особена насоченост към пластичните изкуства, които досега са предизвикали най-много и в същото време най-богати нови перспективи за изследвания.

В първата част ще насочим интереса си към историята на социологията на изкуствата, разграничавяйки три поколения, както хронологични, така и интелектуални: поколението на социологическата естетика, поколението на социалната история на изкуствата и поколението на изследователската социология.

Във втората част ще се фокусираме върху последното от тези поколения, за да изложим основните му изводи във връзка с основните теми: възприятие, медиация, производство и произведения.

В заключенията, накрая, ще се опитаме да подчертаем предизвикателствата, които поставя конкретният познавателен обект, за да стане ясно защо той представлява реално предизвикателство за социологията като цяло. Защото, ако задачата на социологията на изкуствата е по-добро разбиране на природата на художествените явления и художествения опит, едно от следствията й е да накара социологията да размишлява върху самото определение и пределите си.» (Извадка от Въведението)