„Виждаме, че напредъкът на изкуствата и всички останали се извършва не с тези, които остават в установената система, а с тези, които коригират и винаги осмеляват да движат нещата, които не са в ред“ (Исократ).

Тези „неща, които не са в ред“, се описват и критикуват в тази книга, която е вик на гняв и възмущение срещу един обществен ред, безразличен и враждебен към гражданина, който се смята за добър само като производствена машина и продукт за експлоатация.