Романтичният начин, по който Сънотворците на Виктор Сердж са били открити през 2010 година в едно селце в Мексико: стотици страници, свързани с конец в кашон, които са останали непокътнати в продължение на около шест десетилетия. През дневниковите записи се изявява с ненадмината жизненост човекът, бунтовникът, писателят Виктор Сердж, неговите мисли, опити, заблуди и надежди.
Винаги на фона на големите сблъсъци и исторически завои на 20-ти век, от Октомврийската революция до поражението на нацизма. „Неподвластен реализъм“, Виктор Сердж говори за всичко: за сътрудничеството си с Троцки и по-късните си разногласия, за болестта на сектантството, за начина, по който вижда следвоенния пейзаж.
Той говори за Мексико, вулканите, кактусите, архитектурата, живописта, народните празници, както и за личности, които е срещал, от Ленин и Джержински до Андре Жид, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Арто и Леви-Строс.
Говори за нуждата от възстановяване на демократичните свободи, като ги счита за „условие за възраждане на работническите и социалистически движения“ и поддържа, че „социализмът трябва да отхвърли идеята за диктатура и хегемония на работниците и да представлява огромния брой хора, в които се ражда съзнание на социалистически тенденции, макар и размито и без догматична терминология“.
Сънотворците не са рецвием за загубените революции, а декларация на вяра в бъдещето: „Казвам, че сме победени само в смисъл на бойците на една голяма армия, на която времето е на страната; че не трябва да се чувстваме победени, а да запазим победата в душите си, че в ръцете си държим непредсказуемо бъдеще и че сме доказали способността си да се справяме с всичко, да устояваме на всичко и да постигаме всичко“.
