Епоха на чудовища. Старото умира, а новото все още не е родено. Краят на една епоха, краят на мечтите и личните утопии, с парите, които смазват хората.

Семейство, потънало в блатото и реакцията на младите, които търсят нов живот. Ибсен не ни определя как ще бъде бъдещето, а го показва чрез бягството на младите хора от безизходиците и гниенето. Чрез отдалечаването им от откритите гробове на разрушено, икономически, социално и най-вече морално, семейство. Общество на безчовечност. Произведение на ада, в което членовете на обществото потъват в ужас.