Симфония №1 на Тасос Ливадитис не е просто поезия; тя е ням вик за всичко изгубено, за всичко, което никога не бе изречено, за надеждата, която упорства да диша дори в поражението.

Творба, написана в сянката на Гражданската война, но надхвърля Историята:
Говори за човека, който се бори да запази пламъка си,
за онзи, който върви сам през нощта,
който все още търси своето място в света.

Поезията на Ливадитис е проста и съкрушителна.
Не обяснява — чувства. Не крещи — шепне силно.

За всеки, който търси стих, с който да закопчае мълчанието си,
тази колекция е убежище.