Второто преработено издание на книгата на Астериос Пантократор, което включва дванайсет допълнителни истории на хора, чийто път се е отличил от този на повечето, тъй като с произведенията си са допринесли значително в сферата на науката. Някои истории засягат учени, които не са известни на широката общественост и това, както посочва авторът в своето предговорие, е бил един от целите на книгата. Включени са също и истории на значими български учени, които обикновено пренебрегваме.

В образованието ученикът се обучава директно на научните знания и теория. Въпреки това, което остава извън съответните учебни програми, са личните истории на тези хора и начинът, процесът на изследване, който ги е довел до иновативни и много често „противоречиви“ заключения с утвърдените научни възприятия, нещо, което показва, че придобиването на знания не може да съществува без открито мислене.

„...Арно Пензияс (Arno Penzias) е завършил докторската си дисертация през 1961 година и е назначен временно като радиоастроном в лабораториите на Bell. Друг радиоастроном, Робърт Уилсън (Robert Wilson), пристига в лабораториите на Bell през 1963 година. Двамата изследователи решават да използват „безполезната“ антена за астрономически наблюдения и я преобразуват в радиотелескоп. Те насочват антена към космоса, за да търсят сигнали от вселената. Работейки на дължина на вълната от седем сантиметра, те улавят слабо, упорито, неизвестно до тогава сигнал, който достига до антената от всички посоки с еднаква интензивност.

В началото предполагат, че може да произлиза от слънцето, от шумовете на Ню Йорк или от самата антена. Някой ден, докато се опитват да установят произхода на сигнала, откриват, че „чинията“ на антената е пълна с изпражнения от гълъби, които живеят там. За да изключат възможността сигналът да произлиза от антената, те почистват изпражненията и убиват гълъбите. Въпреки това, сигналът все още съществува. След упорити усилия, след като изключват всички гореспоменати източници, те стигат до заключението, че сигналът произлиза от вселената...”

Астериос Пантократор е роден в Нехоаури, Халкидики. Завършил е политическо инженерство в Политехническия факултет на АПТ и работи като преподавател по механика на течности в Политехническия факултет в Ксанти. Той е публикувал 80 труда в международни научни списания и през 2003 година е награден от Академията на Атина за най-добра работа по хидравлика.