Разхождайки се из Хидра, един гръко-американец, който е на почивка, среща един възрастен грък, който седи на скала и бавно пие узо, съзерцавайки лениво слънцето, което залязва в морето.

Американецът забелязва, че по хълмовете зад стареца има занемарени маслинови дървета, с маслини, които просто падат и лежат тук и там на земята. Той го пита на кого принадлежат дърветата. “Мои са” отговаря гръкът.

“Не береш ли маслините?” пита американецът. “Късам малко, когато ми трябва” казва старецът. “Но не разбираш ли, че ако подрязваш дърветата и береш маслините навреме, ще можеш да ги продаваш? В Америка всички полудяват за студенопресовано зехтин и биха платили скъпо, за да го имат.”

“Какво да правя с парите?” пита възрастният грък. “Ами, можеш да си купиш голяма къща и да наемеш слуги, които да ти вършат всичките работа.”

“И после какво щях да правя?” “Щеше да можеш да правиш каквото искаш!” “Тоест да седя навън и да пия узо на залез?”