Издание на класически текстове от Овидий, „Метаморфози“, е планирано вече почти век, но предишните опити на D. A. Slater и Франко Мунари не са завършени, главно заради размера и сложността на предаването на ръкописите. R. J. Тарант най-накрая е създал текст с по-широка основа на ръкописи от всяко предишно съвременно издание. Ранните фракменти и по-старите ръкописи са обновени, докато ръкописите от 12-ти век са използвани за първи път в цялост. В резултат на това, много потенциални автентични четения, които са били приписвани на по-късни източници или дори на съвременни изследователи, сега могат да бъдат намерени в основната линия на средновековната традиция. В определящия процес на текста, Тарант е приел повече и по-щедри предположения от своите непосредствени предшественици, сред които няколко публикувани корекции. Що се отнася до интервенционните стихове, Тарант е приел по-скептичен подход към предадения текст в сравнение с редакторите на последния век. Някои редове, на които е дал заглавие, са били оспорвани от предишни редактори, но предложенията за заличаване са нови. В своята критика, редакторът често е отбелязвал, че отхвърлена вариация или предположение предлага убедителна алтернатива на принтирания текст, като се фокусира върху множеството места, където автентичното четене остава отворено за оспорване. Това издание предлага богатство от нова информация и идеи и ще бъде неотменима за всяко бъдещо проучване на шедьовъра на Овидий.