„Муртаг“ на Кристофър Паолини беше неочаквано трогателно и зряло пътешествие в света, който обичахме. Това е книга, която успява да стои самостоятелно, докато едновременно с това усещах, че се прибирам у дома. „Муртаг“ не е просто история за продължението на второстепенен герой. Това е изследване на вината, идентичността и, да, има дракони, магия и епична атмосфера.

Муртаг винаги е бил един от най-интересните герои в оригиналния цикъл, със сложна моралност и постоянно поставяно под въпрос място в света. В тази нова книга, чието действие се развива след събитията в „Наследството“, той се опитва да се примири с миналото си, да определи бъдещето си и да намери своето място в общество, което се страхува от него и го отхвърля. Връзката му с неговия дракон е емоционалният център на книгата. Химията между тях е завладяваща и според мен това е едно от най-добрите описания на връзка човек-дракон във фентъзи литературата.

Сюжетът е по-мрачен, отколкото може да се очаква, но остава изпълнен с епичната аура, която характеризира фентъзи света на автора. Има нови герои, заплаха, която се развива бавно, но умело, и разбира се, достатъчно магия и митология, за да развълнува всеки фен на жанра. Темпото не е главоломно, но не смятам това за недостатък. Книгата не се стреми да впечатли с битки – макар че има и такива – а да ни постави в ума на човек, от когото всички се страхуват, но малцина разбират.

Писането на Паолини е видимо узряло. То е по-лирично, по-съзерцателно и се е отдалечило от по-„героичния“ разказ на предишните книги. „Муртаг“ е насочена както към старите фенове на цикъла „Наследството“, така и към възрастни читатели, които ценят по-психологическа история. Не е нужно да сте чели цялата поредица, за да ѝ се насладите, въпреки че със сигурност се обогатява от предварителното познаване на света.

Ако обичате фентъзи, което не се ограничава само до приключения, а търси и душата на своите герои, то „Муртаг“ определено заслужава вашето внимание.