Защо древногръцката политическа мисъл е затъмнила въпроса за робството? Защо никога не се чува гласът на робите в текстовете на древногръцката литература? Развитието на атинското робовладелско общество и възходът на демокрацията са тясно свързани помежду си. При древните гърци, робството е „цялостно социално явление“, което пронизва функционирането на цялото общество.

И все пак, напразно ще се стреми човек да намери съвместима догма или голям разказ, с който атинските мислители да се опитват да легитимират робството или да разгледат социалните и политическите му последици. Няма нищо такова, а само някои отклонения. Тази книга прави следната хипотеза: относителната липса на спорове относно робството при древните не е индикатор за липса, която историкът трябва да запълни. Тя е симптом, който призовава историка да наблюдава с какви форми едно общество придава място на тези, чиято не-съществуване организира.

Неосъзнато, отказ: Полен Исмар провежда вълнуващо изследване, връщайки се към малките спомени за робство. Чрез психоанализата, сравнителната история и литературата, авторът разкрива антропологичните реалности, които не са престанали да произвеждат своите последици и до днес.

Книга красива, точна, амбициозна. Le Monde

Полен Исмар подписва иновативно произведение. Le Nouvel Obs

Полен Исмар е роден през 1978 година. Завършил е École normale supérieure в Лион, агреже и доктор по история, преподавател по древногръцка история в Университета Aix-Marseille. Подготвя се от издателствата Полис книгата му "Атина 403" (която е написана в сътрудничество с V. Azoulay). "Огледалото на Едип" бе удостоено с наградата De la Contre-Allée, 2024. Полен Исмар е получил и наградата за историческа книга на Сената, както и Голямата награда на „Rendez-vous de l’Histoire“. На корицата произведение на: Ева Стефани, фотография: Андела Стефани Циту