„Ницше, в който се надявам да намеря думи за много неща, които остават мълчаливи в мен“, казва Фройд, приближавайки се четецки до Ницше. „Фройд и Ницше“: това съчетание беше възприето още от самото начало на психоанализата, от момента, в който научихме за удивителните резонанси на едното произведение в другото. Трябва още да преминем от аналогия към конфронтация, пренасяйки я в общия контекст на връзката на основателя на психоанализата с философията и философите и извеждайки от нея историческия контекст на тяхната среща.
Връзката с Ницше касае дори идентичността на фройдисткия модел, който търси определението си на база на съвместността и оразмеряването по отношение на този привилегирован философски модел. Това, което се опитваме да възстановим тук, е живата среща между Фройд и Ницше -чрез техните произведения, чрез систематичната конфронтация на общите теми-, за да локализираме различията и онова, което е поставено на карта: инстинкт и импулс, ницшеанска психология и фройдистка психоанализа, любов и сексуалност, несъзнавано и съзнание, сън и символизъм, невроза и моралност, култура и цивилизация, лечението: метаморфозата на ценностите и законът, волята за сила и импулсът на смъртта. (От представянето на задната корица на книгата)
„Ницше и Фройд наистина инвестират и определят импулсното поле с различни инструменти и хетерогенни принципи. Разбираме, следователно, парадокса, който ги прави да си взаимодействат без знанието си, тъй като съответната плодотворна мисъл на единия и на другия ги накара да инвестират същия текст, предлаган за размисъл -влияния на материалността на импулса, чието присъствие в историческата диалектика подчерта, между другото, Маркс, както показахме по-рано“. (Пол-Лоран Асун)
