Историята на аутизма е мъжка. Време е жените и момичетата да влязат в светлината на прожекторите. Когато аутистичните момичета срещнат клиницисти, често получават погрешна диагноза за тревожност, депресия, разстройства на личността или изобщо биват пренебрегвани. „Мъжкият блясък“ на аутизма означава, че едва сега започваме да коригираме тази дълбока несправедливост. В Изгубените момичета на аутизма, изтъкнатият мозъчен учен Джина Рипон задълбочава в нововъзникващата наука за женския аутизъм, разсъждавайки защо е била систематично игнорирана толкова дълго време. Поколения изследователи, убедени, че аутизмът е мъжки въпрос, просто не са си направили труда да го търсят при жените. Но сега е все по-очевидно, че много аутистични жени и момичета не отговарят на традиционния, мъжки, модел на аутизъм. Напротив, те се камуфлират и маскират, криейки аутистичните си характеристики, за да се приспособят към едно общество, което ги отхвърля. Наложително и просветляващо, това е търсене на начина, по който сексизмът е предразположил разбирането ни за аутизма. Обновено с последните изследвания в психологията и невронауките, Изгубените момичета на аутизма е вик за събуждане на обществото да признае цялото богатство на аутистичния опит.