Тази книга ни призовава да помислим за политиката в Гърция ‒ и в резултат за текущата й криза ‒ чрез призмат на дълбоки (раз)тревоги, които се съществуват от дълго време, извън централната политическа сцена.

С теоретичен аспект, основан на тезата, че разликата произвежда изключвания, подчинява хората на йерархични отношения и следователно функционира като източник на конкуренция, се описват силните преживявания, които съпътстват преговорите по отношение на разликата – нетолерантност, възмущение, мъка, дори и травма – захранвайки невидимите политики на ежедневието.

Авторите изследват както синхронно, така и исторически процесите на диференциране и преживяванията на разликата, свързани с границите, етно-културната идентичност, пола, тялото и сексуалността, развиващи се на множество нива – международно, национално, локално, междуличностно – и касаещи разнообразни категории субекти: пазители на северните и източните граници, политически бежанци, които се завръщат в Гърция, новозабогатели атиняни, мигранти и мигрантки от Албания или Филипините, хора с таласемия, ангажирани в инвалидното движение, бездетни възрастни жени, които искат различен подход към брака и майчинството, извън доминиращата биополитика.

В режим, който налага официална национална хомогенност в разнообразни аспекти на живота, съдбата на исканията на различното беше тяхното отхвърляне в неофициалния маргин. Така, в сферата на културната близост, под лъскавата повърхност на политиката, кротко кипеше експлозивна смес от висящи разлики и конкуренции, правейки политическата система по-крехка, отколкото оставяше да изглежда риториката на консенсуалната, консултативна демокрация на късната Метаполитика.