Съдебният процес срещу Галилей е важен момент в историята на науката, но и в интелектуалната история на новото време. В тази книга се реконструира контекстът, в който се развиват събитията, довели до Съда, чрез научните, философските, теологичните, политическите и идеологическите спорове на епохата, Тридесетгодишната война и все по-явното присъствие на йезуитите в образованието. Реконструкцията на контекста се основава на архивния материал на самия Галилей, публикуваните и непубликувани негови произведения, архивите на Светата инквизиция, както и на кореспонденцията между членовете на разширена мрежа от съюзници и врагове на Галилей. Най-важните събития през 350-те години след края на процеса също са очертани, когато много учени искат да защитят Галилей, докато други се опитват да аргументират, че Църквата е постъпила правилно.

През 1616 г. Галилей е приел ограниченията на решенията на Светата инквизиция. Въпреки това, с книгата, която пише през 1632 г., се опитва да тества границите на тези ограничения. Освен това смята, че Папата — и заради дългогодишните им отношения на взаимно уважение преди изборите му — няма да стигне до крайности, като го предаде на Светата инквизиция. Въпреки това, абсолютната власт на Църквата изисква абсолютна покорност; така Папата се превръща в най-строгия му обвинител.

В Съдебния процес срещу Галилей се изтъква позицията, че проблемът за Католическата църква не е толкова теологично еретичното мнение за движението на Земята, колкото факта, че нова космология би довела до нов начин на възприемане на природата; и тогава аристотелизмът, който вече е понесъл много удари, ще се срути заедно с системата от идеи, която е поддържала огромната социална власт на философите и теолозите. Астрономите, математиците и занаятчиите ще започнат да играят доминираща роля, социалните отношения ще се променят. Това искаше да избегне църковната власт през 17-ти век, а традиционните тълкувания на Писанията й даваха най-доброто алиби, за да го постигне. Непокорният Галилей можеше да се превърне в символ на неукротимия дух, който ще подкопае интелектуалната хегемония на Църквата.