Томът събира серия от статии на антрополога Робърт М. Хейдън, написани в периода, когато процесите на разпад на многонационалната и многорелигиозна югославска федерация бяха в ход, след избухването на войната през 1991 година.

Основавайки се на дългогодишното си полево изследване, авторът заема противоположна позиция на течението от времето, когато самоопределението на народите на разпадащата се социалистическа Югославия беше основно искане, и настоява, че разпадането на страната не беше предварително зададено и предопределено за повечето от нейните граждани.

Без да възпроизвежда носталгични образи за Югославия по-широко и за Босна по-специално като места на мултикултурност, хармонично съжителство и търпимост между отделните нации, а като ги деконструира, той анализира постепенното издигане на национализма в доминиращ политически разказ.

Също така обсъжда всички възприятия и практики на местните актьори, но и на международната общност, които направиха разпадането неизбежно, както и използването на масова насилие с цел разделяне на народи, които десетилетия наред съжителстваха, повече или по-малко, хармонично.

Авторът желае да осветли социалните процеси и идеологическите схеми, които доведоха до насилствени промени в живота на хиляди хора и да подчертае сложността на тези драматични събития. Той остава верен в усилието си да анализира какво, как и защо се е случило, колкото и неприятно или морално осъдително да е, не за да го осъди или оправдае, а за да го разбере.

Неговият поглед към Югославия среща съответстващите на автори като Мария Тодорова или Марк Мазоър, които са посочили ролята, която негативните стереотипи за Балканите играят в репродукцията на асиметрични властови отношения и призовават за бдителност срещу ориенталистки и балканистки възприятия, вътре и извън академичната среда, които разглеждат Югоизточна Европа като европейско Друг, вместо като органична част от европейската история.