Комбинацията от технократично позоваване на експертността и популистко позоваване на "народа" вече е централният акцент на политическата конкуренция в парламентарните демокрации.

Става въпрос за развитие, което се описва и разграничава с термина технолайкизъм – нова политическа логика, която идва да се наложи в традиционния конфликт между десницата и левицата.

Установени партии, политически движения, както и други политически актьори приемат и се адаптират към тази нова логика, която още повече ограничава качеството на демокрацията и стеснява хоризонта на възможностите.

Настоящата книга представлява иновативен принос в разбирането на промените, които се случват в съвременните представителни демокрации. Анализирайки и обсъждайки редица примери, основно от европейската политическа сцена, систематично се разглежда технолайкизмът и неговите последици, докато едновременно се проучват и възможни алтернативни насоки, надхвърлящи опростени, балансиращи логики.