Критиката на културата в късното творчество на Херберт Маркузе се отнася до обосноваването на подчинението на социалното съзнание в развитите капиталистически общества.

В същото време, и обратно, връщайки се към стремителното развитие на капиталистическия начин на производство, той открива открити възможности за освобождение от потисничеството, които могат да бъдат използвани в рамките на критична политическа програма. 

Тези възможности са част от критика на социалното съзнание, което има обективни характеристики, произтичащи от анализа на западната култура през 50-те и 60-те години на XX век. 

Настоявайки върху въпросите на проблематиката на потисничеството, се изтъква, че развитието на материалните условия на капиталистическото общество може да произведе форма на тоталитарно господство, но в същото време дава възможност да мислим обществото без неговите потиснически механизми. 

Това не означава, че тъй като производителните сили са се развили, непременно ще настъпи и освобождение.