Библейските „Кожени дрехи“ са символизирани от Отците на Църквата и по-късни тълкуватели като материалност, плътност, безумие, биологичност и мъртвост, но и като култура, изкуства, наука и политика. С тях Бог облякъл прародителите веднага след тяхното падение.

Както Николай Кавасила, така и Панайотис Нелас, всеки в своята епоха, теологично тълкуваха двойнствената реалност на Кожените дрехи, давайки съответните онтологични, антропологични и космологични разширения. Целта им беше диалогът с времето си, който успяха не само чрез трудовете си, но и чрез ежедневната си практика в света.

Днес, в епохата на Изкуствения интелект, съществува нуждата от нова съвременна интерпретация на Теологията на Кожените дрехи, теология на Историята, както се опитваме тук, в открит диалог с модерните земни реалности и с онтологични, антропологични и космологични разширения.

Накрая, във всяка епоха - и още повече сега - въпросът за нас остава неотложен: Става въпрос за това дали Бог е отсъстващ или присъстващ в Историята и човека, реалистично и мистично.