С Приказката без име Пенелопа Делта ни кани на разпознаваща разходка в едно царство, където доминират разложението и корупцията - там, където живеят „Моиролатри“. Целта й е да покаже мъчителния колективен път от упадъка до възраждането. Как именно с появата на новия лидер, царското момче, което поема управлението, крилата на националното виждане вместо немотията ще донесат, мощно, благоденствието.
Приказката без име, между Мита и Историята, във времето си ще бъде свързана с major политически събития: поражението от 1897 г. и движението в Гуди (1909). Но освен всичко друго, това бе и книга за деца, ангажирана в демократизма.
Изследването на Йоанна Петрова се опитва да интерпретира символите, алегориите, разнообразните интертекстуални препратки на произведението. Да разкодифицира историческата стратификация, структурните елементи на разказването. Да подчертае грубите духовни корени и начина, по който авторката ваксинира произведението си с етноромантичните идеали на Драгумис.
Новото четене осигурява възможност за достъп до крайно конфиденциалните документи на Делта и Драгумис. Проследява входа на Делта в царството на болката, проследявайки бавния, мъчителен процес, чрез който се е трансформирала в автор. Изживявайки многобройни задържания и изключвания, авторката използва „невидими“ вербални знаци, за да комуникира с любимия си Иона. И без да го заявява, по време на нарастващата национална еуфория на епохата, преобразува разказа за „смъртта на храбрецa“, Павел Мела, в приказка.
