Гръцката портретна живопис постепенно се оформя в контекста на дълга живописна традиция, която обхваща периода от IV в. пр.н.е. до днешния ден и, макар че нейният път не може да бъде определен като напълно линейен, той се оказва изключително устойчив с времето. Непрекъснатият й ход се показва, започвайки от древността, и е доминиращ в момента, в който се извършва преходът от идеализираното лице на класическото изкуство към по-реалистичното му изображение от елинистичния период.

Настоящата книга се фокусира върху изучаването на гръцката живопис и по същество на портретната живопис от древността до XX век и Генерация '30 и начините, по които „тайните“ на древната живопис оцеляват в съдържанието на византийското изкуство. Чрез акцентите на Фотис Кондоглу и наблюденията на Яннис Царухис относно техниката и „как“ на древногръцката и византийската живопис, се изследват паметници от IV в. пр.н.е., като голяма част е посветена на портретите от Файюм и художествената традиция, която ги съпътства. Традиция, която се разширява, влияейки след това на формирането на византийската живопис, преминавайки вече „кодирана“ в формите на новата религия, първо с фреските, откриваеми в катакомбите, и постепенно с преносимата икона. Специално значение имат мозаиките, които играят своя особен роля в този преход от късната античност към новата епоха. Специално внимание се отделя на Палеологовия период и основно на творчеството на Манолис Панцелинус, който ще запечата изкуството на своето време и ще повлияе решително на живописта от XIV век и не само.

Най-голямата част от изследването е посветена на известната Генерация '30, която благодарение на инстинкта си, и в контекста на осъзнатото искане за гръцкост, преоткрива това, което е изгубено — живописни ценности, които я водят от Теофил и Карагиоз към Византия, и оттам обратно към древната — и велика — гръцка живопис. Накрая, специална глава е посветена на Тетрахромията и нейното използване, тъй като тя е била стабилна палитра от древността, елинистичния период и портретите от Файюм, до византийската живопис и Генерация '30. Така се разкрива изумителна постоянност по отношение на рисуването на лицето и преди всичко на гръцката идентичност, което ни приближава много до това, което наричаме древногръцка живопис.

Катерина Булуку е дипломирана в Катедрата по история и археология на ЕКПА и притежава магистърска и докторска степен по история на изкуствата. Интересът й е насочен главно към изследването и изучаването на древногръцката живопис и късната античност, докато е присъствала на семинар по епиграфика и палеография в Института за византийски изследвания. Била е външен сътрудник на Катедрата за запазване и възстановяване на художествени произведения на Националната галерия, участие в археоложки разкопки на Тира и научни конференции с публикации и изследователски опит в европейски програми за управление и опазване на културното наследство. Била е член на ΕΣΗΕΑ и е работила в вестниците „Етнос“ и „Имерисиа“ в редакцията на текстове, а също така и в културната журналистика. Имала е дългогодишно обучение по музика. В момента преподава в експерименталното музикално училище в Палини, докато постоянен е научният интерес и участието й в конференции и иновационни образователни програми, където основен акцент е интердисциплинарността и комбинацията от хуманитарни науки, философия, изкуство и наука. Естетичното образование и преподаването на история на изкуствата представляват основна част от по-широкото й педагогическо виждане в контекста на образователната практика.