Истински и искрен поглед към майчинството чрез опита на фотографа и нейните приятели. Дълго време майчинството беше считано за табу в света на изкуството. Когато мисля за жените, които възхищавах, те открито говореха за избора на кариера в ущърб на семейството. Някои може да са имали деца, но никога не споделяха несигурността си или жертвите, които са направили. Възрастовите ограничения за артистични награди обикновено са 35 години или по-млади. Но щом една жена навърши 30, често се счита за "стара" и биологичният й часовник "тика". Годините, за да избере между майчинството или успеха, са малко и противоречат на годините, в които могат да се случат и двете, но нищо не е гарантирано. Когато осъзнах, че съм бременна, нямах представа какво ме очаква. Колко неподредено и колко автентично е майчинството в сравнение с образите, които имах в главата си от филми, снимки, картини на мъже. Тогава бях нововъзникваща артистка, пътуваща и участваща в изложби и открития на изкуство. Сега съм майка на две деца, която работи с заемано време, надявайки се, че годините, които изгубих в отглеждането, ще могат да бъдат записани в автобиографията ми без вина или срам. Този проект в ход, който винаги ще бъде проект в ход, касае станърването, разбирането и запомнянето. Опитвайки се да не забравя всичко, което изглеждаше толкова важно, и в момента, когато смяташ, че знаеш, се появява ново предизвикателство. Как нещо толкова универсално като майчинството може да бъде толкова самотно? Как всички ние го преживяваме и няма отговори за всички тези трудности? Какво става с телата ни, хормоните ни, мислите ни, приятелите ни, любимите ни? Нашите кариера, нашите домове, нашите чинии, нашите перални, нашите сексуални желания? Какво стана с нашата свобода, нашите душове, часовете ни за сън? Обичам да бъда майка. Обичах също така да бъда артист.
Страници: 224, Размери: 16.5x16.5cm
