Любовта, еротичното желание, което е същностна част от нея, представлява върхът на импулсите на Живота, онези сили, които стремят към съединение, синтез и творение. Когато Ерос и желанието просветляват клетките на психичната система, тогава човекът има сериозна причина да съществува и да твори, както и противовес на силите на разпад и смърт.

В това изследване, през очите на психоаналитик, се изследва явлението на Любовта в двата края на спектъра: на върха си, както се изразява в потресаващото произведение на поета Андреас Емпирикос, където еротичното желание се показва по уникален начин, достигащ до зенит; и на падението си, в съвременната епоха, където обертоните на Любовта са напълно различни.

Втората част на нашето изследване очертава условията, които правят появата ѝ много трудна. Потресаващите промени, които е довела еволюцията на технологиите и изменението на моралните норми, са благоприятствали появата на нова звездна конфигурация на психично и социално ниво. Планетите до голяма степен притежават вид атмосфера, която не е дишаема за Любовта, тъй като липсват два основни елемента за оцеляването ѝ: Другият и тялото.

Сега се появява нов тип човек, при който инстинктът на силите на Живота изглежда, че се дегенерира. Запечатан от Нарцисизъм, противостоен на Любовта, той обитава празните дворове на себе си, наводнени от образи.