Всяка ситуация на етногенеза има естествено своите особености. И за да определим кога и как е било оформено, да речем, украинското или македонското нация или други нации, чието присъствие и активност наблюдаваме днес отвъд всякакво съмнение, е необходима специфична, в зависимост от случая, историческа анализа.

Във всички случаи обаче, нацията е по дефиниция политическа, тоест от първия миг на съществуването си тя се поставя в рамките на една (основано) държавна територия. В този смисъл, нацията е народът на държавата. Понякога става въпрос за трансформацията и хомогенизацията на поданиците (народът на монарха или народът на аристократичната политическа организация) в граждани, друг път за народа на една държава в държава, който се трансформира в нация и изисква свобода (държава) и права, както в случая с Гърция.

Как се създава една нация? Каква е връзката й с държавата и възхода на капитала? Как национализмът влияе на оформянето на нациите и включването на масите в държавата? Как нацията е свързана с империализма и съпротивата срещу него?

Янис Милиос се връща към едно от важните предизвикателства на марксистката теория, за да поддържа, че нацията представлява ново историческо явление, което се проявява в контекста на капиталистическите социални форми като производно на национализма, тоест на „националната политизация“ на масите, и съдържа исторически както „тенденция към свобода“, така и „тенденция към тоталитаризъм“. Използвайки централните категории на марксистката критика на политическата икономия, авторът изследва изцяло отношенията между капитала и империализма и подчертава класовата борба в рамките на националната държава като последния фактор „риск“ за капитала. Така ни предлага ценна теоретична рамка за анализ, която да ни помогне да разберем международните и класовите конфликти, които са в центъра на оформянето на съвременния свят.