Тази вечер се родих,

заедно с мен три рози. На следващия ден още три, и още три, и още, навсякъде разцъфваха фосфоресциращи в минали розови, червени за любов, скрити в най-малкия ми поглед, които оттогава ме следват.

Цели стени натоварени да донесат пролет октомври лилаво, сьомга, фуксия да ме разкриват Богиня на Любовта в моите разходки, да висят венци бордо да ме коронясват свидетел вече, да игнорирам галопа, да предвещавам „чувам с ухото си цветето, чието стебло допирам до земята,

чувам розовия влак”

Видях подредени единични безсмъртни балсамирани ценности в стъкления си съд, които възпяват вечната любов и метаморфозата, фалшиви.

Някъде изхвърляше центрираното роговидно трофей, за да изобрази търговското, завладяно желание.

Приших едно трънливо на гърдите на момче.

Най-скъпите до сега представят Розата Аманта, най-романтичното име на църква, което си спомням от дете, права линия от родния ми дом, там ще завършат всички.