Шестдесет и пет години по-късно, един изгнаник пише. Разпокъсано, той иска да разкаже "различни малки истории и моменти от ежедневието в изгнание": животът на Икария, едно виртуално екзекутиране, един побой, една групова психоза, характеристики на хора, непознати думи и фрази, които все още си спомня, след десетилетия, "екскурзии", недостатъци, истории, шеги, тревогата за тогавашното бъдеще - на войната и индивидуалното. Не се фокусира върху факти от "решаващо" значение за Гърция, движението или света. И все пак, историческото значение на свидетелството му е така по-важно: той говори с опита на хиляди хора, говорейки за себе си. Излага личния си опит, отношенията си с другите изгнаници, разказва за ежедневието.