Проектът на К. Г. Карьотакес е завършен през 1928 година. Сега, един век по-късно, можем да кажем с увереност, че е спечелил залога с времето. Той продължава да бъде четен, мелодизиран, преподаван и да оказва креативно влияние върху поети и поетеси.
Що се отнася до приемането на поезията му, мечовете на критиците се пресичат от много рано. Изразява ли Карьотакес безизходиците на своето поколение или просто личната си меланхолия? Има ли поезията му естетическа стойност или вълнува само защото разказва драма на един човек? Постепенно стойността се утвърдява и ориентацията на критиката се променя. Тя се фокусира върху изследването на начините, по които екзистенциалната пустота и конфликтната връзка с общество, което налага алиенация, се вплитат с тревогата на поетичната изразност.
Критерият за избора на текстовете, включени в настоящия том, беше възможността за включването им в открито състояние на диалог. От по-старите изследвания се избираха тези, които могат да се считат, с предимството на ретроспективния поглед, етапи в приемането на карьотакесовото творчество; тоест, тези, които са функционирали като точки на справка или рано поставят въпроси, които впоследствие бяха систематично изследвани. Съпоставянето им с нови изследвания, които осветляват поезията на Карьотакес от различни страни, подчертава едно поле на диалог, което се подхранва непрекъснато. В Уводната част се опитва да се картографира този диалог около поетично произведение, което е доказало, че е изключително и продължително въздействащо.
