Този том поддържа, че институционалното преподаване, изучаването, управлението и изпълнението на музиката трябва да произлизат от "съществената добрина": трансцендентната стойност, вградена в процеса на създаване на смисъл, който се проявява чрез холистичната познавателна, творческа, кинестетична, производствена и експресивна реалност.