Юлианските събития през лятото на 1965 г., след принуждаването на Георгиос Папандреу да подаде оставка като премиер от Крал Константин II и организацията на Отстъплението, представляват най-голямата социална експлозия в следгражданската война в Гърция и едно от най-значимите конфликтни събития в новата гръцка история, наречено „гръцкият май“.

Книгата се опитва, от една страна, да извърши цялостен анализ на Юлианските събития, като се фокусира върху субектите, които са били мобилизирани, техните действия, исканията им и факторите, определили динамиката на протеста. От друга страна, да проучи възприятието на събитията от гръцката левица, интерпретирайки позициите на политическите формации по време на Юлианските събития и оценявайки влиянието им върху трансформациите в политическото пространство.

С основни инструменти концептуалната и методологичната рамка на политическата социология и историческото изследване на неползвани до сега първични и архивни източници, се представя цялостно проучване на Юлианските събития и политическите им резултати в контекста на гръцката левица.