Разнообразните отношения на източна римска империя спрямо света на исляма, известни в академичната общност като „арабовизантийски отношения“, отдавна занимават учените от двата научни клона, както в западния свят, така и в арабския, и наистина са били разработени значителни изследвания, които показват степента на това съвпадение, вероятно свързано с взаимно влияние, а отклонението обикновено е поради религиозното различие на двете.

Въпреки че много изследователи се занимават с въпросните области, малко са тези, които успяват да проучат в дълбочина и със сериозност тези теми, тъй като това изисква събиране на данни. Първо, специализация както в византийския, така и в ислямския свят, второ, отлична познаваемост на езиците на основните им източници, а именно латинския и гръцкия в различните им варианти, както и арабския, особено в по-диференцираната му форма, каквато е записана в Корана.

Разбира се, що се отнася до проблема, много малко хора могат да отговорят на тези критерии. От тези малцина изпъква на видно място избраният колега доц. Маркос Мьотос, който практически е показал за четвърти век своята изчерпателност и здравина спрямо горепосочените критерии. Така неговите научни разработки, плод на много努力 и научна стойност, предоставят значителни приноси в областта на арабовизантийските отношения и представляват модел на работа за бъдещите учени.

(От предговора на професор К.Θ. Николау-Патрага)