„Беше горещо лято, земята беше суха, а войските, докато маршируваха, вдигаха огромен облак прах“. Походът продължи цялата сутрин. Следобед, под горещото слънце, единиците се подредиха около знамената си, а в отговор на провокационните викове на варварите, отговориха с дълбокото ръмжене на барритус, ритмично удряйки копията си по щитовете. Ужасно ръмжене се разпространи в цялата равнина. И изведнъж ситуацята ескалира.

Известният италиански историк Алесандро Барберо разказва за битката при Адрианопол, всичко, което я е предшествало, както и последствията от нея. Предизвикателство, което не беше никак лесно: Адрианопол не бе по-малко определящо от Ватерло или Сталинград. 9 август 378 г. сл. Хр., Денят на варварите остави незаличима следа в световната история.

На Балканите, краят на Източната Римска империя, достигна своя връх дългогодишната конфликти между варварите и римляните. Готите, народ гонен от земя опустошена от война. Река Дунав, крехка и недобре охранявана граница. Корумпирана империя, опустошителна загуба.

Книгата се предвижда от великолепната илюстрация, 22 изображения и две карти, на великия италиански художник Серджо Топи.