ДОКАЗАТЕЛСТВОТО на настоящото изследване обобщава в две прости мисли. Първо, че късният Кавафис е дефиниран от значителен поврат. Започвайки от "Предадох на Изкуството", където е и призивът "Нека се отдам на него", Кавафис наистина изглежда да "се отдава" на своето Изкуство и да се оттегля, като личност, от стихотворенията си. Както пишеше Телиос Аграс, "реалността на смъртта, разложението, старостта не може да го остави спокоен", занаятчията се оттегля от творбата си, оставяйки зад себе си истории, фрагменти от истории, истории на трети лица, като малки биографии, където преживяното време понякога се сплита с историческото.

Второ, че в другата страна на това оттегляне, и с отправна точка стихотворението "Смисъл", виждаме да се сгъстява елемент на поетичен и морален самоопределение. "Как виждам сега ясно тяхното значение" извежда моралния отзвук на процес, който протича в дълбочината на кавифовата поезия. Чуваме неизменния следа от гласа на човек, който най-накрая разбира, че животът му има смисъл, дори и да знае много добре – или по-скоро, защото знае – че именно той е дал смисъл на живота си.

Автор: ДИОНИСИС КАПСАЛИС
Език: ГРЪЦКИ
Страници: 96