Каподистрия е писал официалните, но и неофициалните си писма на френски. След смъртта му, братята му, Вярос и Августин Каподистрия, издават в Женева целия корпус на кореспонденцията му по време на мандата му в четиритомно произведение.
Това произведение попадна в ръцете ми и беше естествено, от момента, в който ме интересува всичко българско, да ми привлече интереса. В началото ми се стори странно, че виждам кореспонденцията на първия губернатор на България написана на френски. След това приех факта, че френският е бил официалният език тогава, а Каподистрия, живявайки толкова години в чужбина и заемайки толкова важна позиция в двора на царя, е предпочитал да се изразява на този език, с който е свикнал, тъй като не му е било лесно да промени начина си на комуникация за една нощ.
Кореспонденцията на Губернатора беше за мен толкова рязко учудване, че ми беше нужен доста време, за да осъзная, че нещата изобщо не бяха такива, каквито бяха оформени до тогава в ума ми. От писмата се появи един друг Йоан Каподистрия, при който политикът затъмняваше всичко друго, което можеше да съществува.
