През 1953 г. Александър Котзиас публикува емблематичния роман "Обсада", първото произведение на новогръцката литература за Гражданската война. Главният герой, агентът Минас Папатанасис, който, в последния период на окупацията, се е барикадирал с мъжете си в Сеполиа, влиза в смъртоносен сблъсък с въоръжени от левицата. Критиката признава големи достойнства на новия писател, но произведението предизвиква политически скандал. Раните от Гражданската война все още са свежи. Левицата характеризира произведението като "черна политическа литература", считайки, че хвалебства позициите на крайно десните сътрудници на германците.

След падането на хунтата през 1974 г., левият поет Титос Патрикиос отбелязва, че романът не защитава идеологията на бандите, а реконструира с драматична мизерия някои от най-тъмните моменти на гръцкия национален живот.

Днешното издание за първи път включва езиковите ревизии, направени от автора малко преди смъртта му през 1992 г.; включва също и обширни бележки на Михаил С. Калавру, богата антология от критически бележки и заключителна бележка от Елени Кехайоглу.

„Обсадата успя да изведе наяве идеолого-практическите механизми, които, за да оцеляват, трябва да унищожават тези, които им се противопоставят, и които, действайки, принуждават носителите си да унищожат всеки, когото биха могли да обичат, дори и самите себе си“. Титос Патрикиос

„Младият тогава Александър Котзиас докосна с ръцете си, без да се опари, течната, огнена магма на онова време. Магма, която, когато вече се охлади, макар и твърда и камениста, беше формована и преоформяна от него, за да ни предаде, от книга в книга и от търсене в търсене, но винаги с същите обсесии, както подобава на един велик писател, обелена същността на човешката душа и напълно гладката невидима страна на новогръцката патология“. Маро Дука