Притесняваме се за миналото – за това, което сме казали или направили. Притесняваме се за бъдещето – за задачите, които трябва да изпълним утре, или за събитията на следващото десетилетие. Стресът отвлича вниманието ни от „сега“ и го насочва към „преди“ или „някъде другаде“. Увеличават се предупрежденията за климатичните промени, за ядрени войни, за терористични нападения. Промените и новите заплахи нахлуват в живота ни на всеки няколко секунди – чрез мобилни телефони, телевизори и компютърни екрани.

Ти или някой, когото познаваш, може да е изправен пред конфискация на дома си или да се бори с рак, или да носи трудностите на развод, или да страда от зависимости, или е фалирал, или е принуден да затвори бизнеса си.

Едно е сигурно: не е божия воля да живееш с постоянно напрежение. Не е Неговото желание да се справяш всеки ден с тревога и нервност. Той те е създал за нещо много по-значимо от живот, изпълнен с задушаващ стрес и безпокойства, които разстройват ума.

Стресът не може просто да изчезне с една вдъхновяваща реч. За някои дори лечението включва помощ от специалист и/или прием на медикаменти. Но всички ние можем да помогнем на себе си, доверявайки се на апостол Павел, който е написал: „Никакво безпокойство да не ви обладава“ (Филипяни 4:6).

Пусни се напълно в Неговата грижа. И когато направиш това, ще откриеш, че е възможно – да, наистина е възможно! – да нямаш тревоги за нищо...