Моцарт усъвършенства формата на съвременния клавирен концерт, който от около 1750 г. започва да показва своето родство със сонатната форма, в своите 21 концерта за клавирен солист и оркестър. Концертът в ре минор K.466 е един от малкото концерти, които остават в репертоара на концертите през годините след смъртта на Моцарт. След възраждането на другите концерти, той остава най-популярното от всички произведения на Моцарт в този жанр и почти всеки пианист е изучавал или изпълнявал това произведение на концерт.