Кореспонденция от един изтъкнат и събитийен живот.

По-младият Плиний е роден през 61 или 62 г. сл. Хр., син на Лукций Цецилий от Комум (Комо) и сестрата на Стария Плиний. Той е получил образование вкъщи, а след това и в Рим под ръководството на Квинтилиан. Бил е в Мизенум по време на изригването на Везувий през 79 г. (описано в две известни писма), когато Старият Плиний умира.

Плиний започва своята кариера в римската адвокатура на осемнайсет години. Преминава през редовните длъжности в кариерата на сенатор, заема две назначения в хазната и свещеничество, а през септември и октомври 100 г. е консул. По това време той произнася реч на благодарност към император Траян, която по-късно разширява и публикува като Панегирик.

След консулството си той се връща към защитата в съда и Сената, и е също така председател на Управителния съвет за защита на река Тибър. Надеждите му за оттегляне биват съкратени, когато Траян го избира да замине за провинцията Витиния и Понт на специална мисия като пряк представител на императора. Известно е, че е бил там две години, и се предполага, че е починал там преди края на 113 г.

Книга 10 от Писмата съдържа неговата кореспонденция с Траян през този период и включва писма относно ранните християни. Писмата на Плиний са важни като социален документ на неговото време. Те ни разказват за самия човек и широките му интереси, както и за множеството му приятели, включително Тацит, Марциал и Светоний. Плиний притежава дарба за описание и разнообразен стил на прозата, и повече от който и да е от съвременниците си, предоставя непредразбираемо изображение на Рим такъв, какъвто го е познавал.

Изданието на Лоебовата класическа библиотека на По-младия Плиний е в две части; втората съдържа книги 8–10 от неговите писма и Панегирик.

Страници: 608, Година на издаване: 0101, Размери: 10.8x10.8 см