Изследването върху книгата, разказваща за четиримата „Велики Византийски Историци на Взятията“, се фокусира върху Константинопол, Царството Византия (Втора Римска/Византийска империя) след турското нашествие през 1453 г. – Михаил Дука, Георги Сфрандзис, (Михаил) Крітобуло, който е известен като Имбриод, и Ловенко Халкокондил, както и върху съответните османски източници, които по някакъв начин споменават тези събития.

Представена е методологията, която всички те следват при описанието на взимането на Константинопол – личности, събития, език, тон, цел на писателя – както и техните различни политически и идеологически възгледи по отношение на самото историческо събитие на Взетия Константинопол, както и по отношение на цялостната историческа, културна и геополитическа реалност преди и след него.

Паралелно се извършва съпоставителен епиграфски и лингвистичен анализ на техните произведения, като е необходимо да се представи кратко изложение на най-важните османски източници за Взимането, които са изведени на светло от съвременните международни изследвания.

Василий Цаклиди е роден в Солун. Завършил е История и Етнология в Демокритовия университет на Тракия и има магистърска степен по Богословие от Атинския университет (Α.Π.Θ.) със специализация в латинската патрология. Той е офицер от Военноморските сили на гръцката армия. Произходът му е от Трапезон, Понт, [село Армено = Ergin и Заврия = Zavria].