„Казвам приказки, за да изгоня злото,
да станат всичко магично с един танц“.

Поезията на Сократ Маламас отразява колективни и екзистенциални тревоги по подсказващ и лаконичен начин. В много от песните му, отвращението му към големия град, отчуждението в ежедневните взаимоотношения, разочарованията и задънените улици на съвременния живот са очевидни. Други парчета надхвърлят индивидуалния опит и придобиват почти метафизично измерение.

Основни тематични оси на поетичната биография са социалната критика, която авторът упражнява с песните си, неговата гледна точка към „града“ в епоха на постоянна социална подвижност, опитната мая и любовния измерение на стиховете му. Паралелно, разглеждат се въпроси, свързани с гръцката песен по принцип.

В опитите за съставяне на книгата, Маламас допринесе, отговаряйки на въпросите на автора относно целенасочените му песни, които активират нашите мисли и чувства.