Консерватизмът в политическото действие, дистанцията от критичните въпроси, които изискват промени и нова основа, удължава днешното състояние и обезкуражава всяко трепване на надежда или поглед на оптимизъм.

Стаготата с обрат на изтощение и упадък изглежда да е нашето видимо настояще. Привържениците на затвореното общество могат, временно победители, да се чувстват в безопасност на сянката на стените на населеното място.

Политическата битка на фронта на идеите, съдържанието и смисъла, с позоваване на всекидневния живот на хората, упорито ще продължи. С оптимизъм и надежда, почти възкръснала.

В тази ограничена ситуация индивиди и групи – огнища на хора – избират отговорно личното участие. И като малки, ограничени, минимално малцинствени вулкани, те тихо горят в недрата на населеното място, борейки се срещу неговото износване.