Първата обща история на гръцкия театър от елинистичните времена до създаването на съвременната гръцка държава през 1830 година представлява радикално дистанциране от традиционните методи на историографията.

Имаме склонност да вярваме, че историята се разгръща като линейна последователност в еволюционна форма; обаче историята на гръцкия театър е донякъде различна. След като класическият традиционен театър завършва цикъла си около VI и VII век, никерайски традиционен драма не е написана или представена на сцена в целия тогавашен гръкоезичен свят за дълго време, основно заради вражеското отношение на Православната църква към зрелищата.

Въпреки това, с възраждането на театъра в Ренесансова Италия, гръцкият театър се завръща в окупираната от Венеция Крит през късния XVI век. Годините след това довеждат до възстановяване на театъра в различни райони, макар че то се характеризира с безброй пропуски и несъответствия, що се отнася до географията, стилистиката, тематичните подходи и идеологии.

Тези разнообразни еволюции се „изравняват“ само с установяването на Гръцкото национално държава.

Превод, редакция на текста: Димитриос Ставматис