Проектът на Санин за комунизма, кооперацията, общото, критиката на еволюционизма, въпросите на деколонизацията, модернизацията, развитието/деразвитието, неформалната икономика и други, представлява отправна точка, която не могат да пренебрегнат марксистките или либертарианските подходи.

Проектът на Маркс в късния му период се опитва да разбере глобалната система, която възниква от разширяването на капиталистическото господство по целия свят; система, в която съжителстват – в противоречие и/или допълнително – елементи от социални формации, произлезли от различни исторически пътища, голямо разнообразие от методи на производство. С две думи, интересът на късния Маркс е насочен към "регионите на капитализма".

Санин, с текста си за ексцентричните икономики, прави допълнителна крачка: Изхождайки от теорията на Чаянов за селските общества, той се опитва да изследва явления като неформалната икономика, самоосигуряването и други, в самите капиталистически метрополии.

Санин радикално оспорва теорията за напредъка, определяйки вече с по-голяма яснота обекта на своето оспорване: Напредъкът е обозначен като многократен възход, при който неизбежното, рационалното и доброто се идентифицират, а всички общества преминават от хетерогенността на недостатъците и ирационалностите към истинското, разумното и еднородното.

Социализмът, според Санин, е предал послание за комунизъм, което обаче е деградирало до държавен колективизъм. Социализмът е рухнал, защото е бил обезводнен в икономиката и науката; защото е загубил своето морално и хуманистично съдържание и го е заменил с идеология на развитието, с увеличаването на икономическите и други показатели.

За съжаление, не само творчеството на Санин, но и дискусията за късния Маркс е останала непозната за десетилетия из цялата образована публика на гръцката левица. Най-малкото от 80-те години насам, комунизмът, кооперацията, самоуправлението, но също така и неформалната икономика, самоосигуряването, селяните и техният свят, по същество, бяха извън интересите ѝ.