Книгата проучва развитието на режима на Съветския съюз от болестта и смъртта на Ленин (края на 1922 - януари 1924) до края на Голямата чистка (1936-1938).

В центъра му е изследването на сталинизма като многообразно явление, произтичащо основно от класовата борба в съветския социален строй. Следователно, акцентът върху „култа към личността около Сталин“ на 20-ия конгрес на КПСС се отхвърля като повърхностен и дезориентиращ подход. По аналогичен начин се отхвърля и подходът, според който 30-те години представляват успешното постижение на социалистическото строителство в СССР, дори и при трудни обективни условия.

Изследването не се опира само на класическите исторически книги от 1920 до 1980 година, някои от които съществуват отдавна или по-скоро наскоро и в български превод. То се разширява върху голяма част от огромната дискусия за СССР, предимно в англосаксонското пространство, през последните четиридесет години или дори в самото руски и постсъветски пространство, като много от произведенията му вече са преведени на английски. Тази дискусия е до голяма степен непозната за българската публика.