«И тогава, една вечер, докато бях на сцената, просто се случи. Силата на изразяването ми се разкри така, както никога преди. И дори не беше нещо, което търсех. Това е красотата на нещата. Когато не ги търсиш. Отварям устата си и по някакъв начин разбирам, че мога да говоря. Думите излизат и не са думите на Стриндберг, но ги произнасям, сякаш са мои собствени. 

Светът е мой, както и чувствата ми, и те надхвърлят границите на Саут Бронкс. Напуснах познатото. Станах част от нещо по-голямо. Открих, че има повече възможности за мен, чувствах, че принадлежа на цял един свят, а не само на едно място. “Какво е това?”, запитах се. Изглежда, сякаш излитам. “Да, най-накрая. То е там, мога да протегна ръце и да го докосна.

То е там и сега знам, че мога да го достигна, да го пипна”, помислих си. И изведнъж, в този момент, бях световен. Знаех, че след това няма да се тревожа. Ям или не ям. Печеля или не печеля пари. Ставам или не ставам известен. Всичко това вече нямаше значение. В тази работа, да не се интересуваш от такива неща е щастие. Отваря се врата, която не води към кариера, нито към успех или пари, а към жизнена енергия. Бях се вслушал в себе си и не можех да направя нищо друго, освен да кажа: “Искам да правя това нещо завинаги”. За света Ал Пачино се появи на големия екран като пламък, който избухна внезапно и никога не угасна. От първата му главна роля в „Паника в Нийдъл Парк“ през 1971 г. до емблематичните му изпълнения в „Кръстникът“, „Серпико“ и „Кучешки следобед“, името му стана синоним на интензивността, дълбочината и истината в актьорството. Израснал в Южен Бронкс с любяща, но психически уязвима майка и с баба и дядо си, тъй като баща му го изоставя, когато е малък. Животът по улиците и буен кръг от приятели през детството му оформят характера му. Една учителка разпознава таланта му и го насърчава да учи в прочутото Училище за сценични изкуства в Ню Йорк. Оттам връщане назад нямаше. „Сони Бой“ са мемоарите на един мъж, който няма какво да се страхува и какво да крие. Всички велики роли, дълбоките връзки, творческите сътрудничества и крехкият баланс между изкуството и пазара оживяват отново – чрез самия него. Историята на Ал Пачино е история за любов и решителност. Пачино имаше щастието да се влюби дълбоко в изкуството си, преди дори да осъзнае материалните му награди – и тази любов никога не пресъхна. Това направи цялата разлика.