Какво е красиво: свойство на предметите или субективно впечатление? Произхожда ли от оценка на разума или от чувство, непосредствено и необходимо, като зрителното възприятие или усещането за вкус? Върху тези диаметрално противоположни подходи се очертава развитието на естетическия размисъл от неокласицистичните теории за литературата и изобразителните изкуства от 17-ти век, които утвърждават обективния и разумен характер на красотата, до британските теории за вкуса от първата половина на 18-ти век, които я правят субективно преживяване, произтичащо от индивидуалното чувство.

Търсят се стъпките на постепенното отдалечаване от неокласицистката доктрина през 17-ти век, с заключение възгледите на философите. Чрез изследване на проблема с удоволствието от красотата и обяснението на променливостта на вкуса, се формулира тезата, че въпреки субективистичната насоченост, теоретиците на вкуса се стремят да предотвратят заплахата от субективизъм и търсят, както техните предшественици класицистите, обективни основи за изграждането на наука за красотата.

Трите преведени на гръцки и коментирани текста на Хюм, Бърк и лорд Кеймс доказват тази теза. Книгата хвърля светлина върху пренебрегнатия предкантиански естетически размисъл, разкривайки цялото богатство на колебанията и противоречията му през преходния период преди формирането му като автономна мисъл. Тя е предназначена за философи, естети, историците на изкуството и неспециализирани читатели с интерес към изкуството и философията му.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ВЪВЕДЕНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ

ЕСТЕТИЧНАТА ТЕОРИЯ ПРЕЗ 17-ТИ ВЕК

ГЛАВА ПЪРВА

НЕОКЛАСИЦИЗЪМ

ГЛАВА ВТОРА

ВЛИЯНИЕТО НА ФИЛОСОФИТЕ В ТЕОРИЯТА НА ИЗКУСТВОТО ПРЕЗ 17-ТИ ВЕК

ВТОРА ЧАСТ

ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ВКУСА В ЕСТЕТИКАТА НА ОСВЕТИТЕЛСТВОТО

ГЛАВА ПЪРВА

ПРОБЛЕМЪТ НА ЕСТЕТИЧНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ

ГЛАВА ВТОРА

ПРОБЛЕМЪТ НА УНИВЕРСАЛНОСТТА НА ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ СЪЖДЕНИЯ

ТРЕТА ЧАСТ

ТЕКСТОВЕ ЗА ВКУСА